Един отбор е нищо без доказан лидер и капитан с главно “К”, който да го води към победите на полето. Още от създаването си през 2004 година, ЛТУ Волей единодушно избира Николай Хаджииванов да се окичи със знаковата линия под номер 3 на фланелката си. Кольо е един от рекордьорите по участия с екипа на “детелините”, като пропуснатите сблъсъци се броят на пръстите на едната ръка. През последните няколко сезона, по стечение на обстоятелствата, Колката поема и част от треньорските задължения в тима, към които също подхожда с вродената му отговорност и здрав разум. По всеобщо мнение на съотборниците обаче му е още твърде рано да се припознава само като наставник, тъй като може още дълги години да радва феновете на тима с играта си.Хаджииванов трупа умения и се запознава с тайните на любимата игра, носейки емблемата със свещените четири букви на гърдите си – ЦСКА. Спомня си, че бил случайно селектиран при “армейците” в едно междучасие от училищния двор, когато първият му треньор Николай Лазаров съзира в 13-годишния малчуган качествата на бъдещ талант във волейбола. В люлката за шампиони – зала “Армеец”, Кольо бързо попива техника, физика и съвършенство в атаките си от зона четири. Именно на поста посрещач минава и цялата му кариера. Безспорните му качества не остават незабелязани и той близо година и половина попада в селекцията на младежкия национален отбор на България. В родния му ЦСКА обаче не получава шанс за изява в мъжкия тим, което го отвежда за кратко в Славия, където отбива и военната си служба, а в последствие и в Дупница, където работи за поставянето на основите на местния тим. В Марек освен основен играч, Кольо е и наставник на детските формации. В ЦСКА осъзнават, че са изпуснали поредния си талант, следва кратка трансферна сага с неблагоприятен край и състезателните права на Хаджииванов са спрени. Едва след уреждане на формалностите между "Марек" и ЦСКА той получава правата да се състезава отново. През годините в младежкия национален отбор е съотборник с центъра на националния отбор Христо Цветанов.
От този момент волейболът се превръща в негово хоби, което в продължение на няколко години практикува с отбора на Лесотехническия университет. Така с течение на времето се ражда идеята и за сформирането ЛТУ Волей, който да се включи в държавните първенства.
Извън залата, Кольо не се поддава на изкушенията на живота и никога не е захапвал цигара или близвал твърд алкохол, въпреки многобройните опити на съотборниците му да го убедят да изпие поне едно малко след поредния успех на “лесничеите”, той категорично отблъсква провокациите. Обича спокойните вечери у дома с любимия човек и не се изживява като плейбой, въпреки че безспорно има качества за това и дамите въздишат по него.
Не обича да гази снежните преспи през зимата и се чувства далеч по-комфортно на разходка край морето в прохладна лятна вечер. Той е страстен любител на Куба на Рубик и в историята дълго ще се помни участието му в сутрешното шоу на Нова ТВ – “Здравей, България”, където само за няколко минути накара водещите Милен Цветков и Лора Крумова да онемеят пред уменията му.
Лични данни:
Дата на раждане: 19 април 1978 г.
Място на раждане: София
Семеен статус: неженен
Деца: не
Височина: 191 см
В отбора от: 2004 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар