четвъртък, 28 януари 2010 г.

ЛТУ Волей представя: Йосиф Мадолев!

Разпределителят е рожба на емблематичната школа на Разлог. Всяко негово отиграване край мрежата е пропито с много страст и темперамент, типични за южния град. В напрегнатите моменти обаче умее да владее емоциите си, което е ключово условие за доброто представяне на отговорния пост. Започва да се занимава с волейбол още ненавършил 10 години. С гордост и готовност поема тежестта на капитанското прозвище в детските и юношеските формации на родния си отбор и на няколко пъти извежда съотборниците си до медалите от републикански първенства.

Дните в училище обаче свършват и настава време за сблъсъка с истинския живот. Йосиф не жали сили в учението и записва “Финанси” в УНСС. Натоварването от тежките лекции и сесии не го плаши и той започва работа още от втори курс. Желязна дисциплина, която сам си налага го научава да бъде прагматичен и педантичен. Въпреки безбройните ангажименти, Йосиф остава верен на най-голямата си страст и безпроблемно намира място в университетския отбор на УНСС, с който властва на столична земя.

За първи път младият финансист се присъединява към редиците на “лесничеите” в едва втория сезон на отбора и веднага получава титулярното място. Служебни ангажименти обаче принуждават Йосиф да заживее за няколко години извън София, което временно го отделя от любимата игра.


В разгара на световната финансова и икономическа криза и с края на лято 2009, картите на съдбата определят разпределителят да се завърне в столицата и изявеното желание отново да облече екипа с номер 6 при “детелините” изобщо не закъснява, а колективът го приема радушно сякаш раздялата никога не е ставала факт.


На полето Йосиф умее перфектно да чете играта на съперника, отлично знае, в кой момент, кой от нападателите около него е в най-добра кондиция да завърши резултатно атаката и умее да изстиска максимума от възможностите им с кадифеното си подаване. Никога не влиза в разправии със съперници и съдии, а предпочита да говори с изявите си в игра. Опонентите през мрежата с мъка успяват да изградят блокадата си, когато Йос хване диригентската палка.


Лични данни:

Роден:1984г.

Място на раждане: Разлог
В отбора от: 2005 година
Семеен статус: неженен
Ръст: 182 см
Деца: 0

неделя, 17 януари 2010 г.

„Детелините” се трудиха неуморно в планината

Спортно-техническото ръководство на ЛТУ Волей остана изключително доволно от едноседмичния подготвителен лагер на отбора в Юндола, реализиран с финансовата подкрепа на новия генерален спонсор на тима – Хайстер. „Лесничеите” бяха настанени в базата на Лесотехническия университет, която е разположена в близост до едноименното селце и предостави отлични условия за тренировъчни занимания.

Наставникът Николай Хаджииванов изпълни заканата си и подложи своите съотборници и подопечни на триразови занимания, концентрирани изцяло върху подобряването на физическата им форма. Местните майстор-готвачи пък изпълниха стриктно поставените им задачи за менюто на волейболистите, изготвено лично от младия специалист.


Тренировъчният ден започваше със ставане в 7:00 ч., лек стречинг и сутрешен крос из пресечената местност, която е известна с географското си положение и се явява разделна точка между планините Рила, Родопите и Пирин. Температурите около нулата и заснежените склонове не бяха в състояние да охладят ентусиазма на „детелините” и те в отлично настроение поваляха километър след километър. Определено бягането в този ранен час се нравеше най-много на посрещача Николай Касабов. Роденият в Смолян талант нямаше проблеми с приспособяването си към надморската височина от 1400 метра и диктуваше темпото на групата. След края на първото занимание за деня, логично следваше закуска и заслужена почивка преди втората тренировка. По програма Хаджииванов очакваше колегите си във физкултурния салон на станцията в 10:45 ч., където следваха десетки серии от най-разнообразни отскоци и упражнения за увеличаване на бързината и игровата издръжливост. Първата половина на тренировъчния ден приключваше със серии от изкачвания на вътрешните стълби на 5-етажната база, които буквално изцеждаха до краен предел силите на „лесничеите”.


Обедната почивка започваше с вкусен обяд, последван от свободни часове за тихи забавления и следобедна дрямка. Строгият хранителен режим се спазваше безпрекословно и играчите си позволяваха по едно парче торта или паста "Милфльой" за десерт само след изрично разрешение от треньорското ръководство. Сред предпочитаните начини за разтуха пък бяха гледането на филми, игра на тенис на маса и разбира се - порция белот. С хилките най-умело се справяха капитанът Хаджииванов и разпределителят Йосиф Мадолев, докато дуетът Мирослав Райков и Калин Маринов даваше ценни уроци на съотборниците си в играта на карти.


Третата тренировка за деня бе насрочена за 16:45 ч., когато обстановката във фитнес залата се нажежаваше до краен предел. Борис Стоилов с неизчерпаема енергия изпълняваше най-стриктно поставените упражнения и дори добавяше по няколко повторения за собствена сметка. 19-годишният юноша на Черно море има договор с Левски Сиконко и понастоящем играе със статут на преотстъпен при „детелините”. Диагоналът Стефан Чолаков пък все още се подлага на възстановителни процедури заради трамвата в лакътя, но въпреки това не пестеше сили и боравеше продължително с тежестите.


Преди вечерята играчите на ЛТУ Волей имаха достатъчно време на разположение да прекарат по няколко минути в сауната и да се отдадат на отпускащи масажи. Златните ръце на бъдещите кинезитерапевти Касабов и Стоилов избавяха „лесничеите” от болезнени мускулни схващания.


В часовете преди лягане пък волейболистите на мениджъра Иван Палигоров имаха възможност да разучават интересните тактически хрумвания в играта най-силните отбори в Европа от преките предавания на срещите от Шампионска лига.


Лагерът бе закрит с официална вечеря на 16 януари, на която присъстваха част от нежните половинки на играчите и легенди на клуба от близкото минало. Въпреки задоволството от свършената работа „детелините” не си позволиха своеволия в забавата и се прибраха по стаите си, спазвайки обявения вечер час.

неделя, 10 януари 2010 г.

ЛТУ Волей представя: Калин Маринов!

Когато човек обича нещо много силно е готов на саможертви, граничещи с безумието. Като това да претърпи четири операции заради любимия си спорт и дори за миг да не помисли за най-разумното вариант - отказването. С четири винта в тялото (три в коляното и един в китката) Калин Маринов си е един полуробот с голямо сърце. Няма друг човек в отбора, който да е правил толкова големи компромиси в името на играта. Русокосият софиянец е ходил на мач директно от летището, пропускал е работни срещи и семейни вечери, лишавал се е от сън, за да навакса с работата си след мач в провинцията. Единствено среща на футболния ЦСКА може да го изкуши, просто защото се чувства призван да подкрепи любимия отбор.

Всъщност пътят на Калин в спорта започва именно от школата на Армейците. Като хлапе емблематичният център на "ЛТУ-Волей" е примамен от футбола и известно време тренира при легендата Спас Джевизов. В 6-и клас обаче случайно влиза в зала "Армеец" и тръпката към волейбола го завладява. В началото обаче надделява разумът (вероятно и заради родителската намеса) и той заляга повече над учебниците, което му пречи да попадне в официалните формации на ЦСКА. Въпреки това трупа волейболни умения под ръководството на Стефан Христов и Румен Калчев. Като студент закономерно е селектиран в отбора на УНСС, воден от известния специалист Петър Иванов. Играе в доста срещи, но решаващо за спортната му кариера се оказва участие на международния турнир "Петте топки" във Франция (2004 г). Там се запознава с Марин Байков, легенда на Лесотехническия университет. Разпределителят е поканен от Петър Иванов да играе за УНСС на турнира и бързо се сприятелява с Калин. Няколко месеца по-късно именно Байков предлага той да бъде привлечен в новосформирания клуб "ЛТУ-Волей". Впоследствие дружбата между тях и съвместните летно-есенни почивки допринасят за синхрона при играта в центъра.

Калин е несменяем титуляр в отбора и с всеки изминал сезон демонстрира все по-голяма стабилност. От блокадите му са се опарили доста наперени нападатели, а той самият атакува умело и срещу далеч по-високи съперници. Именно на игрището се проявява втората природа на иначе тихия и скромен магистър по икономика. Със свалянето на костюма и ризата изпълнителният директор на Института за икономическа политика, става истински боец, а изостреното чувство за справедливост понякога му носи жълти картони и финансови санкции. Но пък 50 лева са си направо смешна цена за човек, който обича толкова много волейбола.

Лични данни:

Роден: 10 март 1984г.
Място: София
В отбора от: 2004 година
Семеен статус: неженен
Ръст: 188 см
Деца: 0



събота, 9 януари 2010 г.

“Лесничеите” ще правят мускули на Юндола

На 4 януари ЛТУ Волей започна подготовката си за пролетния полусезон в Северна А ЕВГ. Както си му е реда за този етап на подготвителния цикъл, наставникът Николай Хаджииванов заложи на физическите натоварвания за подобряване на кондиционната форма и издръжливостта на “детелините”.

Лесотехническият университет и новия спонсор на тима Хайстер дадоха зелена светлина и за едноседмичен лагер на “лесничеите” на базата на учебното заведение в Юндола. Така волейболистите на ЛТУ Волей ще имат уникалната възможност да трупат мускулна маса и да топят излишните килограми на 1400 метра надморска височина. Играещият треньор Хаджииванов пък обеща на съотборниците си триразови занимания, като дневната програма със сигурност ще започва с крос по планинските хълмове.

Основната група заминава за Юндола на 12 януари и ще остане в околностите на Велинград до 17 януари. По-късно към съотборниците си ще се присъединят диагоналът Стефан Чолаков и центърът Николай Цонков. Първият все още не е завършил серията от възстановителни процедури, на която се подлага заради травма в лакътя, докато вторият помоли за отсрочка спортно-техническия щаб заради лични ангажименти.

четвъртък, 7 януари 2010 г.

ЛТУ Волей представя: Николай Касабов!

Николай е напълно наясно с тънката граница между народните танци и волейбола. Юношата от Смолян цели осем години буквално води хорото в различни танцови формации в родния си град. Между ръченицата и дунавското не му остава време да погледне и към други хобита. Изненадващо това се случва, когато чуква петнадесетата си година и чупи ключица. Наред с възстановителните процедури във вените му започва да кипи адреналинът, който само волейболът може да донесе на практикуващите го. В продължение на няколко месеца е изправен пред дилемата дали да препаше пояса и да нахлузи калпака или да се извиси за нападение в залата. В крайна сметка избира волейбола, но в сърцето му остават завинаги вкоренени исконните български традиции, въплътени в народните танци. Уменията му с хората са пословични и той често ги демонстрира на съотборниците си при празненствата след победа.


Така през 2004 година вече няма спор и Ники се отдава напълно на новата си страст. В ръцете на наставника Владимир Орлов се ражда истински талант и той е сред първите играчи на новосформирания ВК “Смолян”. В спомените му завинаги ще остане и участието на световното ученическо първенство по волейбол, където “лъвчетата” са в група с Бразилия, Гърция и Андора!


В живота му обаче се отваря нова страница и през 2008 година заменя спокойствието на величествените зелените хълмове на Родопите със старстите на студентския живот. Приет е кинезитерапия в НСА, но съвсем не изоставя любимия спорт и за една година подсилва отбора на ВК “Звездец”. Там обаче качествата му остават скрити за треньорското ръководство и кариерата му се възражда в ЛТУ Волей, където пристига в началото на есента на 2009 година и веднага получава фланелката с номер 5 и титулярно място. Ники обаче не лежи на стари лаври и се влага максимално във всяка тренировка.


Както всеки жител на Студентски град и посрещачът често се възползва от богатия избор на заведения за веселба, които се намират в непосредствена близост, но винаги отговорно и с мярка. Обича да бъде в компанията на брюнетки.


Лични данни:

Дата на раждане: 9 юли 1989 г.

Място на раждане: Смолян

Семеен статус: неженен


Деца: не


Височина: 188 см


В отбора от: 2009 година