Когато човек обича нещо много силно е готов на саможертви, граничещи с безумието. Като това да претърпи четири операции заради любимия си спорт и дори за миг да не помисли за най-разумното вариант - отказването. С четири винта в тялото (три в коляното и един в китката) Калин Маринов си е един полуробот с голямо сърце. Няма друг човек в отбора, който да е правил толкова големи компромиси в името на играта. Русокосият софиянец е ходил на мач директно от летището, пропускал е работни срещи и семейни вечери, лишавал се е от сън, за да навакса с работата си след мач в провинцията. Единствено среща на футболния ЦСКА може да го изкуши, просто защото се чувства призван да подкрепи любимия отбор.Всъщност пътят на Калин в спорта започва именно от школата на Армейците. Като хлапе емблематичният център на "ЛТУ-Волей" е примамен от футбола и известно време тренира при легендата Спас Джевизов. В 6-и клас обаче случайно влиза в зала "Армеец" и тръпката към волейбола го завладява. В началото обаче надделява разумът (вероятно и заради родителската намеса) и той заляга повече над учебниците, което му пречи да попадне в официалните формации на ЦСКА. Въпреки това трупа волейболни умения под ръководството на Стефан Христов и Румен Калчев. Като студент закономерно е селектиран в отбора на УНСС, воден от известния специалист Петър Иванов. Играе в доста срещи, но решаващо за спортната му кариера се оказва участие на международния турнир "Петте топки" във Франция (2004 г). Там се запознава с Марин Байков, легенда на Лесотехническия университет. Разпределителят е поканен от Петър Иванов да играе за УНСС на турнира и бързо се сприятелява с Калин. Няколко месеца по-късно именно Байков предлага той да бъде привлечен в новосформирания клуб "ЛТУ-Волей". Впоследствие дружбата между тях и съвместните летно-есенни почивки допринасят за синхрона при играта в центъра.
Калин е несменяем титуляр в отбора и с всеки изминал сезон демонстрира все по-голяма стабилност. От блокадите му са се опарили доста наперени нападатели, а той самият атакува умело и срещу далеч по-високи съперници. Именно на игрището се проявява втората природа на иначе тихия и скромен магистър по икономика. Със свалянето на костюма и ризата изпълнителният директор на Института за икономическа политика, става истински боец, а изостреното чувство за справедливост понякога му носи жълти картони и финансови санкции. Но пък 50 лева са си направо смешна цена за човек, който обича толкова много волейбола.
Лични данни:
Роден: 10 март 1984г.
Място: София
В отбора от: 2004 година
Семеен статус: неженен
Ръст: 188 см
Деца: 0
Няма коментари:
Публикуване на коментар