ЛТУ Волей катастрофира при гостуването си в Луковит, губейки съботната среща с категоричното 0:3 (18:25, 25:27, 17:25). Така "лесничеите" нямат победа над местния тим вече в три поредни двубоя в зала "Христо Ботев".
Рехавата тренировъчна програма в седмицата преди сблъсъка за волейболистите на мениджъра Иван Палигоров даде своето отражение върху играта им в първия гейм и те не съумяха да разгърнат пълния си потенциал. Бяха допуснати доста грешки от сервис, а центровете направиха няколко разсеяни отигравания в аут, които до този момент през сезона реализираха категорично. Все пак резултатът се движеше точка за точка до 16:16, но в този момент домакините, подкрепяни от близо 100 свои екзалтирани фенове взеха инициативата и затвориха частта без проблеми с цели седем точки разлика.
Оспорваната игра от началото на първия гейм продължи и през втория, когато "детелините" вече бяха влезли в релсите на коловоза на концентрираните отигравания и сърцатата игра. След множество размени на водачеството, ЛТУ Волей изглеждаше близо до изравняването при 22:20 в негова полза. В този момент в представянето на тима обаче отново се появи познатата слабост от играта на състава в мачовете до момента и след период на подем, последваха минути на спад. Инициативата бе изпусната и Ботев си осигури комфортна преднина от 2:0 гейма.
Третата част също започна равностойно и резултатът на първата техническа пауза бе 8:7 за домакините. Този път те пречупиха четата от зала "Бонсист" при резултат 13:11 и постепенно дръпнаха с комфортното 18:12, което с оглед на руслото на целия двубой изключваше всякакви варианти за обрат.
Спортно-техническият щаб на ЛТУ Волей е единодушен и категоричен, че причината за поражението се крие единствено в представянето на играчите на полето. Не бе демонстрирано необходимото превъзходство с няколко класи над съперника, което е задължителното условие за победа над подчертано домакински отбор, който в собствената си зала по традиция се радва на благоразположението на реферите, подплатено с поне 2-3 съдийски точки, а при нужда и повече. Обективното отразяване на сблъсъка обаче изисква просто да бъдат споменати няколко любопитни епизода, разиграли се на полето с главни действащи лица играчи на Ботев и съдиите.
С лека ръка не могат да бъдат подминати ругатните, които започнаха да се сипят от страна на домакините към главния рефер още при резултат 2:2 в първия гейм. Той обаче с усмивка приемаше "поздравите" по свой адрес и с подчертана непримиримост продължаваше да удря по едно рамо в тежките моменти на състава от Луковит. Абсолютно недоказуемо е и ключово отсъждане, при което кълбото падна на поне педя извън полето на ЛТУ в края на втория гейм при резултат 25:24 в полза на гостите, след като бе срещнало блокадата на Ботев. Макар и пряк свидетел, от само 2-3 метра на топката, отскочила в аут, първият рефер на срещата се усмихна под мустак и даде повод за радост на публиката, която вече се бе примирала с изравняването на резултата. Дори този жест просещ милост от играчите на домакините обаче не бе достатъчен за рефера да избегне силната им неприязън към неговата персона. Така в третия гейм освен пъстрата палитра от ругатни, която отнесе, главният съдия бе близо и до това да бъде свален от трона си, откъдето със сигурна ръка водеше двубоя към домакински триумф. Тогава при резултат 13:11 в полза на Ботев и конфликтно разиграване край мрежата, реферът отсъди точка в полза на ЛТУ и това накара играч на домакините да се покачи на съдийския стол, но едва ли, за да стисне ръката на благодетеля си в този ден. Разтреперан човекът със свирката посегна към джоба си, и тъкмо, когато изглеждаше, че най-сетне ще покаже повече от заслужен жълт картон за обезумелия състезател на домакините, той пребледня отново при вида на размахания застрашително в знак на предупреждение пръст и дори появата на полицай на полето не му вдъхна кураж да изпълни задължението си. Така след поредния компромис със самоуважението си, съдията все пак успя да оцелее до последната точка в мача.
Случката едва ли е попаднала в доклада на дежурния делегат на срещата, което я прави или просто измислица от страна на загубил отбор, или обичаен рецидив, който не си струва да бъде споменаван, тъй като така или иначе ще бъде подминат от ръководните фактори.
Чест прави на ръководството на Ботев за усилията, които полага, за да осигури подходящи условия за игра и развитието на волейбола в града. Отличната атмосфера в зала "Христо Ботев" е допълвана от верните местни фенове и в никакъв случай не трябва да бъде опорочавана от махленски прояви на играчите или нескопосани, тенденциозни отсъждания на реферите.
Рехавата тренировъчна програма в седмицата преди сблъсъка за волейболистите на мениджъра Иван Палигоров даде своето отражение върху играта им в първия гейм и те не съумяха да разгърнат пълния си потенциал. Бяха допуснати доста грешки от сервис, а центровете направиха няколко разсеяни отигравания в аут, които до този момент през сезона реализираха категорично. Все пак резултатът се движеше точка за точка до 16:16, но в този момент домакините, подкрепяни от близо 100 свои екзалтирани фенове взеха инициативата и затвориха частта без проблеми с цели седем точки разлика.
Оспорваната игра от началото на първия гейм продължи и през втория, когато "детелините" вече бяха влезли в релсите на коловоза на концентрираните отигравания и сърцатата игра. След множество размени на водачеството, ЛТУ Волей изглеждаше близо до изравняването при 22:20 в негова полза. В този момент в представянето на тима обаче отново се появи познатата слабост от играта на състава в мачовете до момента и след период на подем, последваха минути на спад. Инициативата бе изпусната и Ботев си осигури комфортна преднина от 2:0 гейма.
Третата част също започна равностойно и резултатът на първата техническа пауза бе 8:7 за домакините. Този път те пречупиха четата от зала "Бонсист" при резултат 13:11 и постепенно дръпнаха с комфортното 18:12, което с оглед на руслото на целия двубой изключваше всякакви варианти за обрат.
Спортно-техническият щаб на ЛТУ Волей е единодушен и категоричен, че причината за поражението се крие единствено в представянето на играчите на полето. Не бе демонстрирано необходимото превъзходство с няколко класи над съперника, което е задължителното условие за победа над подчертано домакински отбор, който в собствената си зала по традиция се радва на благоразположението на реферите, подплатено с поне 2-3 съдийски точки, а при нужда и повече. Обективното отразяване на сблъсъка обаче изисква просто да бъдат споменати няколко любопитни епизода, разиграли се на полето с главни действащи лица играчи на Ботев и съдиите.
С лека ръка не могат да бъдат подминати ругатните, които започнаха да се сипят от страна на домакините към главния рефер още при резултат 2:2 в първия гейм. Той обаче с усмивка приемаше "поздравите" по свой адрес и с подчертана непримиримост продължаваше да удря по едно рамо в тежките моменти на състава от Луковит. Абсолютно недоказуемо е и ключово отсъждане, при което кълбото падна на поне педя извън полето на ЛТУ в края на втория гейм при резултат 25:24 в полза на гостите, след като бе срещнало блокадата на Ботев. Макар и пряк свидетел, от само 2-3 метра на топката, отскочила в аут, първият рефер на срещата се усмихна под мустак и даде повод за радост на публиката, която вече се бе примирала с изравняването на резултата. Дори този жест просещ милост от играчите на домакините обаче не бе достатъчен за рефера да избегне силната им неприязън към неговата персона. Така в третия гейм освен пъстрата палитра от ругатни, която отнесе, главният съдия бе близо и до това да бъде свален от трона си, откъдето със сигурна ръка водеше двубоя към домакински триумф. Тогава при резултат 13:11 в полза на Ботев и конфликтно разиграване край мрежата, реферът отсъди точка в полза на ЛТУ и това накара играч на домакините да се покачи на съдийския стол, но едва ли, за да стисне ръката на благодетеля си в този ден. Разтреперан човекът със свирката посегна към джоба си, и тъкмо, когато изглеждаше, че най-сетне ще покаже повече от заслужен жълт картон за обезумелия състезател на домакините, той пребледня отново при вида на размахания застрашително в знак на предупреждение пръст и дори появата на полицай на полето не му вдъхна кураж да изпълни задължението си. Така след поредния компромис със самоуважението си, съдията все пак успя да оцелее до последната точка в мача.
Случката едва ли е попаднала в доклада на дежурния делегат на срещата, което я прави или просто измислица от страна на загубил отбор, или обичаен рецидив, който не си струва да бъде споменаван, тъй като така или иначе ще бъде подминат от ръководните фактори.
Чест прави на ръководството на Ботев за усилията, които полага, за да осигури подходящи условия за игра и развитието на волейбола в града. Отличната атмосфера в зала "Христо Ботев" е допълвана от верните местни фенове и в никакъв случай не трябва да бъде опорочавана от махленски прояви на играчите или нескопосани, тенденциозни отсъждания на реферите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар